Съдебните лекари работят в тотален недоимък, смята главният прокурор
Той застана зад специалистите, но не е сигурен, че най-разумният вариант е да минат под шапката на прокуратурата
Иво Дернев
Съдебните лекари от цялата страна се събраха на конференция в Пловдив, за да дискутират тежките проблеми на гилдията и да намерят път за решението им. Медиците обсъждат проблемите с неизплатените им от МВР дължими суми за извършените от тях съдебно-медицински експертизи, липсата на кадри и отчайващата ситуация с материално-техническата база. На конференцията „Актуални проблеми на съдебномедицинската дейност, засягащи бъдещето на съдебната медицина в България” присъства и главният прокурор Сотир Цацаров, който застана зад лекарите и обяви, че трябва да бъде намерен изход от ситуацията, в която те са поставени.
„Тук съм на първо място в знак на уважение към техния труд. И на второ място в знак на съпричастност към проблемите, които съществуват. А те са в две насоки. Първите са финансовите. Те са свързани с тоталния недоимък, в който те работят. Тъй като дълговете, особено на МВР към тях са огромни. Преди два месеца с министър Валентин Радев подписахме общо писмо до министър-председателя, на базата на което Министерски съвет отпусна допълнително осем милиона лева на МВР, но с тях изчистваха дълговете до този момент и не само към съдебните медици. Не можем да говорим за протест на колегите, но не можем да говорим и за някакви необосновани искания. Напротив. Тези искания са напълно справедливи. В крайна сметка това е труд и този труд трябва да бъде заплащан”, каза преди днешната конференция главният прокурор.
Цацаров се спря в детайл и на втория важен проблем- организационния. Той постави въпроса до колко въобще тази структура на съдебната медицина е разумна. „Имам предвид доколко тя работи. Всяка МБАЛ трябва да има отделение по съдебна медицина. Въпросът е това отделение какво носи на болницата и дали тя има някаква изгода от него. От там идва следващият въпрос- доколко ефективна е една структура, на която болницата гледа като на едно чуждо дете. Така съдебната медицина се оказва никъде. В същото време, като комбинираме двата фактора- финансов и организационен, виждаме картината в Северозапада например. Там три окръга разчитат на един единствен съдебен медик, който е пред пенсия. Точно в този момент на него тежат 232 неизготвени експертизи и нито една платена експертиза. Това рефлектира върху тоталното забавяне на съдебния процес. Така че не можем да кажем „Тези хора са се събрали тук, защото искат пари”. Тези хора са се събрали тук, защото първо- трудът им трябва да бъде платен, второ- този труд трябва да бъде уважаван, и трето- защото държавата трябва да се замисли за една съвсем нова организация на работа” смята Сотир Цацаров.
Той се спря и на възможните варианти. Немало от съдебните медици предпочитат да бъдат под шапката на прокуратурата. Самият главен прокурор обаче не е сигурен, че тази идея е най-логична. „Има всякакви възможни модели. Има вариант да се създаде независим национален институт, който да е към министерството на правосъдието. Ако обаче структурата на съдебните медици е към прокуратурата, това би създало упреци относно това, че те дават заключения, които следва да бъдат обективни, а на практика ще получават заплатите си от държавното обвинение. Това е проблем. Възможности обаче има. В момента има работна група, която работи за създаването на национален център за вещи лица, който да организира въобще работата по съдебно-медицинските експертизи. Докато държавата не разбере, че това е основният фактор за забавяне на съдебния процес, който в крайна сметка рефлектира изключително тежко върху правата на нейните граждани, ние ще се въртим в един затворен кръг. Натрупване, натрупване на дългове, някой протестира, плащаме, и отново натрупване на дългове”, допълни обвинител №1.
Той се спря и на другият проблем за съдебна медицина- кадровият. Ясно е, че след пет години 90 процента от съдебните медици ще бъдат пенсионери, а няма да има кой да поеме щафетата. „След пет години колко ще бъдат останалите авто-технически експерти? След пет години колко ще са експертите криминалисти, при положение, че последните криминалисти, обучени в бившия Съветски съюз, се пенсионират вече почти всичките? Решението би следвало да бъде увеличаването на приема в специалностите по съдебна медицина, но това трябва да е държавна политика. Трябва има съответен стимул за това. Как в момента да има желаещи при положение, че тези хора попадат в една нулева пазарна ниша. Медицината е благородна професия, но тези хора трябва да работят за пари. Кой млад човек ще се ориентира към тази специалност, която в момента е потънала в дългове, ако няма строго личен и строго научен интерес към съдебната медицина”, попита Сотир Цацаров.
„Другата голяма въпросителна е бъдещето на националния институт по криминалистика към МВР. Където проблемите са същите. Аз отдавна говоря и ако критиките ми са били свързани с този институт, то те не са към професионализма на тези експерти. В случаите на тежки престъпления тези хора работят денонощно. Примерът е Русе. Аз го видях с очите си. Проблемът е в това, че трябва да мислим за съвсем друга структура. За централна криминалистична лаборатория, за криминалистични лаборатории по места и прочие. Не е нормално например в Русе, където е трафикът на наркотици на Дунав мост, местната лаборатория да може да изследва само хероин и марихуана. Всичко друго- кокаин и всякаква синтетична дрога, се изследва в националния институт по криминалистика. Средна продължителност на изследването е година и осем месеца. Правете сметка колко се забавя съдебният процес. И това не е защото институтът не е организиран да го направи, а защото на главата му са толкова експертизи. Това не е нормален начин на работа”, допълни по темата Цацаров.
Съдебните лекари подчертаха по време на конференцията, че само за Пловдив вътрешното министерство дължи за съдебно-медицински експертизи около 100 000 лева. Стана ясно още, че разходите на МВР за експертизи през 2017г. са били над 8 процента от бюджета на ведомството.
